Обяснени основи на тютюна
Обяснени основи на тютюна
Blog Article
След това низите се поставяха последователно ту на слънце, ту на сянка, докато хлорофилът на листята им се превърнеше в златистожълт пигмент. Именно в това редуване на слънце и сянка Ирина беше постигнала вече голяма опитност. Тя пречупи един лист и го показа важно на баща си. Макар листът да беше добил хубав, кафеножълт цвят, от средния му нерв все още изтичаше сок. Низите трябваше да съхнат още малко.
Кочо Апостолов е описван като висок, строен, правел впечатление със своята небългарска изискност, носела отпечатъка на екстрвагантност и предизвикателност.
В) използуване на роднински връзки, кумство и пр., както и влиянието на други селяни върху максулджията, когото убеждава
Различни са версиите за прототипите на героите от романа, но едно е ясно – Димитър Димов със сигурност черпи вдъхновението си от действителни лица и събития и самият той не го крие в най-близките си кръгове.
Πpи нaтиcĸaнe нa „Съгласявам се“ или aĸo пpoдължитe дa paзглeждaтe caйтa, Bиe пpиeмaтe вcичĸи биcĸвитĸи, чиятo цeл e пoдoбpявaнe нa функционалността, aнaлизa нa пoтpeблeниeтo и провеждане нa мaрĸeтингoви ĸaмпaнии.
От създаването си до днес сдружение „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало.
Тя стисна устните си и направи презрителна гримаса. После го покани да вземе още един грозд и се приготви да си върви.
Интересува се живо от литература, съвременните политически процеси на страната, както и от глобалните въпроси на сигурността.
Той разтърсва литературните среди до такава степен, че от една страна творбата на Димов е подложена на яростна критика от „злополучните критици“. Пантелей Зарев, един от тях, го описва така:
Когато я забеляза, той се изправи спокойно и постави книгата в джоба си.
Той престана да мисли за нея, когато излезе на главната улица и се разгневи на тълпата, която му пречеше да върви. По тротоарите се движеха самодоволни търговчета, сполучили да разработят някое дребно предприятие, лениви държавни чиновници, току-що излезли от канцелариите, провинциални франтове с модни дрехи и отегчени лица, девойки с миловидни главички, но с дебели крака, което отнемаше цялата им привлекателност. И всички тия хора се блъскаха, хилеха и поздравяваха, като че излизането им по главната улица през часа на модната разходка беше върховната цел на живота им. „Гадна тълпа“ — помисли той с отвращение, ядосан от навалицата, която го блъскаше и принуждаваше да върви на зигзаг. Нима не би продал душата си, за да изплува над тая сган?… Той отдавна беше решил да я продаде, но липсваше добър купувач и това го отегчаваше. Даваха му много ниска цена. Предлагаха му да стане полицейски агент, селски учител, помощник-аптекар, касиер в кино и дори любовник на една възрастна жена. Всичко това той отхвърли спокойно, без възмущение, като дребни оферти, които не заслужават внимание. Естествената му злъч към света, натрупана от бедността, не се дразнеше от моралното падение, а само от нищожността на възнаграждението. За дребните, но почтени службици той знаеше, че щяха да го изхабят, а полицейски агенти и платени любовници на жени ставаха само умствено осакатени глупци. Ала все пак той трябваше да почне нещо и като захвърли рътлина гимназиалната си диплома, постъпи в един тютюнев склад. И тук пред него блесна за пръв път златният мираж на тютюна.
Съкровището на Велики Преслав – непознато и често подценявано
Само плашилата, с изтърбушени сламени туловища и фантастични шапки, висяха самотно на коловете си и тъжно поклащаха от ветреца дрипите си. От многоцветната и умираща растителност, от имортелите и жълтурчетата край пътя се излъчваше някакво примирение, което тишината и мекото слънце насищаха със сладостна печал.
— И аз му казах това. — Чакъра разкопча още едно копче на мундира си. — Може да излезе човек. Ти какво си чувала за него? Да не е и той комунист?